Второ аеропланно отделение е формирано на 3 ноември 1912 г. и последователно се прехвърля на летищата Чорлу, Кабакча и Черкезкьой. Оперативно е подчинено на съединените Първа и Трета армия, които действат на фронта при Чаталджа. Командир на отделението е поручик Димитър Сакеларов.
Трето отделение е формирано на 10 ноември 1912 г. Най-напред е пребазирано край Малгара, а после на летище Урша. Оперативно е подчинено на Четвърта армия на Булаирския фронт. Командир на отделението е поручик Пеньо Попкръстев.
Организационно и материално трите аеропланни отделения са подчинени на Въздухоплавателния парк с началник майор Васил Златаров в състава на железопътната дружина. Към въздухоплавателния парк също са балонното отделение и службата за аеротехническо снабдяване с резервни части, горивни и смазочни материали.
16 октомври 1912 г. Бойното кръщение на младата българска военна авиация е извършено от пилота поручик Радул Милков и наблюдателя поручик Продан Таракчиев. Двамата летят със своя “Албатрос”над Одринската крепост, разузнават разположението на резервите и успяват да хвърлят две ръчни гранати над гара Караагач. Извършен е първият боен полет в историята на нашата авиация, той е и първият боен полет в Европа. Освен разузнаване на силите на противника е осъществено първото над стария континент бомбардиране от въздуха в истинска фронтова обстановка. Доказано е, че самолетът може да бъде използван и като нападателно бойно средство.
В следващите дни изпълняваните задачи стават все по-разнообразни и по-отговорни: въздушно разузнаване, фотографиране на укрепленията, хвърляне на позиви и прокламации, бомбардиране на важни военни обекти, коригиране на огъня на артилерията.
На 19 октомври 1912 г. българската авиация дава своята първа свидна жертва. При изпълнение на бойна задача загива поручик Христо Топракчиев.
На 30 октомври над укрепените турски позиции заедно с поручик Стефан Калинов лети 15-годишната девойка Райна Касабова и хвърля позиви. Така тя става първата жена в света, участвала в боен полет.
На 14 ноември се осъществява първият групов боен полет в световната практика. Четири самолета, пилотирани от поручиците Радул Милков, Никифор Богданов, Стефан Калинов и руснака Николай Костин, летят заедно и бомбардират одринската гара Караагач.
Действията на младата българска авиация предизвикват небивал интерес в Европа. По фронтовете на Балканската война са изпратени десетки военни кореспонденти и специалисти, дори и авиатори. Внимателно се следят полетите, като се изучава и анализира нашият боен авиационен опит от европейската военна мисъл.
В хода на войната българските летци разкриват и на дело доказват възможните тактически начини за многоцелево използване на авиацията: единични и групови полети в тактическа и оперативна дълбочина на противника, въздушно разузнаване, аерофотографиране, бомбардиране за унищожаване на живата сила на противника и разрушаване на военни обекти и техника на фронта и в дълбочина, коригиране на артилерийската стрелба. Прилагат се принципите за централизирано и децентрализирано управление на авиацията и осъществяването на тясно взаимодействие със сухопътните войски.
Балканската война завършва победоносно за съюзническите балкански страни с подписването на Лондонския мирен договор – 17 май 1913 г. Само месец по-късно обаче, на 16 юни, започва Междусъюзническата война. В нея българската авиация почти не участва. Причината е в неподготвените летища, липсата на бензин, масло и резервни части.
През май 1913 г. 3-о аеропланно отделение и по-голяма част от 1-во са пребазирани в района на Драма и се сливат под името 1-во аеропланно отделение. 2-ро аеропланно отделение се пребазира от летище Черкезкьой в София като на 10 юни се установява в района на Сливница, а Балонното отделение – на летището край Централна гара.
След края на Междусъюзническата война аеропланните отделения са демобилизирани и се преустройват в една аеропланна рота, а балонните отделения образуват балонна рота. Двете роти са в състава на Въздухоплавателния парк, който заедно с прожекторното и автомобилното отделение съставят техническата дружина към инженерните войски под командването на майор Васил Златаров.
Базирането е на летището северно от гара София.
Тук през 1914 г. се полагат основите на първото аеропланно училище в България. Като инструктор е е нает италианецът Джовани Сабели, който обучава в продълбение на една година. През 1914 г. край с. Божурище, Софийско, започва изграждането на ново летище. Постепенно то се превръща в главен авиационен център. В края на годината тук се премества аеропланното училище и се създава аеропланна работилница.
През 1915 г. се поставя и началото на българското самолетостроене. Първият опит е на механика Илия Младенов и пилота Стефан Калинов, които на принципа на “Воазен” построяват свой самолет, който наричат “Доган”. Опитът обаче е несполучлив, при изпитанието самолетът се разбива, загиват пилотите Стефан Калинов и Христо Жинзифоров.
За начало на българското самолетостроене се смята 10 август 1915 г., когато министерството на войната с протокол обявява за сполучлива конструкцията на самолета на младия ученик Асен Христов Йорданов, облетян от Радул Милков.
ПОБЕДИ И ЗАГУБИ
На 1 октомври 1915 г. България влиза в Първата световна война на страната на Тройния съюз – Германия, Австро-Унгария и Италия.
До края на 1916 г. действията на българските войски са решителни, настъпателни и маневрени. Нашите войски принуждават Антантата да държи огромни сили срещу тях, които биха се стоварили върху германците при Вердюн на въоръжение в българската авиация са самолетите, които германците снемат от въоръжение в своите въздушни сили на Западния фронт.
По време на войната българската авиация разполага с около сто самолета:
— LVG-B.II – 12 бр., първите шест идват през ноември 1915 г.
— Otto C.I “Гръмотвержец” – 13 бр., първите през май 1916 г.
— Albatros C.III – 18 бр., първите през август 1916 г.
— DFW-C.V – 12 бр., първите през август 1917 г.
— Изтребител Roland D.II – 6 бр., през юли 1917 г.
назад още