— Изтребител Roland D.III – 6 бр., в края на 1917 г.
— Изтребител Fokker E.III – 3 бр., през пролетта на 1916 г.
— Изтребител Fokker D.VII – 8 бр., през септември 1918 г.
— Хидроплан Fridrichshafen FF-33 – 8 бр., през 1916 г.
— Хидроплан Rumpler 6B-1 – 2 бр., през 1916 г.
— Albatros C.I – 2 бр., реквизирани през 1915 г. при прелитане от Германия за Турция.
Самолетите Fokker D.VII практически не участват в бойните действия понеже идват в края на войната. Седем от тях са унищожени след подписване на Ньойския договор, а един е укрит и след време лети във възраждащата се авиация.
На летище Ксанти има базирани германски аеропланни отделения и някои от нашите летци летят с техни самолети от типа Albatros D.III и “Халберщат”, но такива самолети у нас официално не са доставени.
В бойните действия българските летци показват смелост и изобретателност. Разузнавачите навлизат дръзко във въздушното пространство на противника, независимо от неговото тотално превъзходство. Те летят до 150-160 км зад бойната линия, докато англо-френските самолети навлизат до 20-30 км.
Авиацията на Антантата най-често предприема нападение над обекти в близкия ни тил. Това налага авиационното им прикритие. Но докато в нашите аеропланни отделения няма специални изтребители за защита, като такива се използват въоръжените разузнавачи LVG и “Албатрос”. Първи от българските летци водят въздушен бой капитан Продан Таракчиев с наблюдател поручик Диранов. На 21 април 1916 г. те пресрещат над Петрич четворка противникови самолети, атакуват дръзко и след като ги обстрелват с картечниците си, ги принуждават да се оттеглят.
Два пъти през 1916 г. са правени опити единични самолети на Антантата да бомбардират София. При първия опит бомбите падат в района на Орлов мост и вземат жертви сред цивилното население. При втория опит на 30.09.1916 г. френски бомбардировач “Фарман-40” преминава през фронтовата линия и по течението на Струма се насочва във вътрешността на страната. Наблюдателните постове информират командването за неговата евентуална цел. От летище Божурище излитат два изтребителя Fokker E.III с пилоти фелдфебел Вагнер, немски пилот-инструктор в аеропланното училище, и поручик Марко Първанов. Те набират 3000 м и очакват появата на “госта” над Владайското дефиле.
В района на София чужденецът е посрещнат с ураганен огън от земята и изненадан се освобождава от бомбовия си товар в полето. После в стръмно снижение към Искърското дефиле се опитва да се измъкне. Първо атакува фелдфебел Вагнер, но не успява. След него в атака влиза поручик Първанов. След атаката двигателят на френския самолет спира и той каца принудително в района на Своге. Самолетът се разбива, но екипажът е жив и здрав. Така поручик Първанов постига първата въздушна победа в историята на нашата авиация.
Общо през 1917 и 1918 г. нашите летци участват в над 60 въздушни боя, като свалят пет чужди самолета. Освен това пленяват още пет машини заедно с екипажите им.Загубите ни са петима пилоти и двама наблюдатели. Независимо че има три принудителни кацания на чужда територия, няма нито един пленен български летец и нито един самолет, защото екипажите успяват сами да унищожат машините.
По време на Първата световна война в България се създава и морската авиация – 1916 г. – хидропланно отделение с базово водолетище Пейнерджик (Чайка) на брега на Девненското езеро.
ПОГРОМ И ВЪЗРАЖДАНЕ
Първата световна война завършва с поражение за България. Ньойският мирен договор (27 ноември 1919 г.), напълно ликвидира нашата авиация, и тя практически престава да съществува.
По силата на договора българската армия остава само с вътрешни функции, като служи “изключително за поддържане на реда вътре в територията на България и за погранична полиция”, без да има право на каквато и да е авиация и управляеми балони.
Със жестока методичност през 1920 г. в хангарите на летище Божурище са унищожени 70 самолета от различни типове, 110 авиационни двигателя, три аеростата, 76 самолетни картечници, много авиационни бомби, фотокамери, запасни части, инструменти и други принадлежности. Последни през септември 1920 г. са превозени по железницата от Варна и разрушени хидропланите на морската авиация.
Но със същата педантична методичност и настървение, с каквито победителите рушат българските самолети, българските летци и техници правят всичко, дори и най-невъзможното, за да спасят, каквото могат. Подкрепа и опора те намират в населението на околните на летище Божурище села. Укрити на най-невероятни места са седем самолета от типа DFW-C5, Албатрос C.III и Фокер D.VII, десетки двигатели и резервни части. Закрита е самолетната работилница, но преди да се намесят ликвидаторите от Съюзническата контролна комисия, повечето от машините, инструментите и съоръженията са своевременно разглобени и укрити от работниците.
По същото време се сформира Жандармерийското аеропланно отделение към Министерството на войната в съответствие с клаузите на Ньойския договор. По протест на французите отделението е разформирано, но още през 1922 г. българското правителство създава Отделение за въздухоплаване, но вече към Министерството на железниците, пощите и телеграфа. Поради мирния си статут то има големи шансове да се промъкне между клаузите на Диктата. Въпреки забраната започват полети в района на Божурище и над цялата територия на страната. Към отделението се възстановяват аеропланното училище, аеропланното депо и аеропланната работилница.
През 1924 г. за първи път след войната са получени 18 нови учебни самолета. От Франция са доставени “Потез VIII”, “Кодрон С-59” и “Анрио ХD-14”, а от Англия “Бристол 29 Тревълър” и два хидроплана “Авро-522”. С царски указ от 15 юли 1924 г. Отделението за въздухоплаване става Дирекция на въздухоплаването при Министерството на железниците, пощите и телеграфа.
През следващата година са закупени от чужбина още 17 нови самолета, от които 12 пощенски, три учебни и два хидроплана. В Божурище се възстановява Държавната аеропланна работилница (ДАР). Произведени са няколко серии самолети ДАР-1 и “Албатрос”.
Оживената летателна дейност на летище Божурище в непосредствена близост до столицата прави силно впечатление, и безпокои дипломатическите среди. Това заставя правителството да премести през 1926 г. въздухоплавателното училище в Казанлък. В края на същата година край него се открива втората самолетна фабрика в България.
В началото на 30-те години настъпват политически промени в Европа и някои от страните наложили Ньойския мирен договор сами го нарушават с отпускане на кредит за най-модерната си военна продукция. Европа и най-вече Германия трескаво се готвят за нова война.
назад още