Изострянето на международната обстановка поставят на дневен ред въпроса за въоръжаването на България. Официално през 1934 г. се създават Въздушните войски, а през 1935 г. се създава Първи армейски орляк и се пристъпва към въоръжаването му.
Първите бойни самолети – 12 изтребителя “Хайнкел” Не 51 (Сокол) и 12 разузнавача “Хайнкел” He 45 (Щъркел) са доставени от Германия в края на 1936 г. В началото на 1937 г. са доставени от Полша 12 изтребителя PZL.24 (Ястреб), а през 1938 г. още 12 леки бомбардировача PZL.43А (Чайка).
Официалното възраждане на българската военна авиация става факт на 27 юни 1937 г., когато цар Борис III връчва бойните знамена на новосформираните орляци. Получени са и нови самолети, подарък от монарха – 12 бомбардировача Do 11 и 12 изтрeбителя Ar 65. От този ден пилотите с гордост демонстрират своите умения и новите самолети, свободни от оковите на Ньойския договор.
Втората поръчка е свързана с изпълнението на приетия доста амбициозен тригодишен план за развитие на Въздушните войски (ВВ). Според него се предвижда да се сформира щаб на войските в София и да се развърнат в страната четири смесени армейски орляка:
– 1-ви армейски орляк, базиран на летище Ихтиман;
– 2-ри армейски орляк, базиран на летище Пловдив;
– 3-ти армейски орляк, базиран на летище Ямбол;
– 4-ти армейски орляк, базиран на летище Ловеч.
Освен това трябва да се развърнат:
– самостоятелен орляк на летище Божурище;
– морско ято на водолетище Варна или Бургас;
– учебен орляк на летище Казанлък.
Общо до края на 1938 г. авиацията ни получава 72 бойни самолета – 24 разузнавателни, 36 изтребителни и 12 бомбардировъчни.
Проведеното през 1938 г. Балканско съвещание в Солун снема ограниченията, наложени на България от Ньойския договор и дава възможност за пълно въоръжаване на Въздушните войски. И все пак най-труден остава проблемът с авиационната техника, защото икономическите възможности на държавата са слаби. За пореден път българското правителство прави поръчка за нови 42 леки (дивизионни) бомбардировача самолета PZL.43В, но са получени само 36 от тях през август 1939 г.
На 1 септември 1939 г. избухва Втората световна война. След започване на военните действия срещу Полша единствен доставчик на самолети е Германия. Като резултат от проведените преговори са закупени 172 трофейни самолета (т.е. на цена 30-40 % от стойността им). Доставени са 72 изтребителя Avia B.534 “Доган”, 60 разузнавача Letov S.328 “Врана”, 32 бомбардировача Avia B.71 “Жерав” и 12 Bloch МБ.200 “Бухал”, както и 28 учебно-тренировъчни машини Avia B.122 “Оса” и един картографски самолет Aero B.304 “Пеликан”.
След доставяне на посочената техника се извършва поредната мирновременна реорганизация на Въздушните на Негово Величество войски. От 1 декември 1939 г. Армейските орляци със смесен състав се преустройват временно в еднородни орляци с еднотипни самолети:
– 1-ви армейски орляк (Божурище) става 1-ви линеен – с три ята по 12 самолета PZL.43;
– 2-ри армейски орляк (Карлово) става 2-ри изтребителен – с четири ята по 12-15 самолета В.534;
– 3-ти армейски орляк (Ямбол) става 3-ти разузнавателен – с 4 ята по 9-12 самолета S.328;
– 5-и бомбардировъчен орляк увеличава състава си на три ята – 2 ята по 12 самолета В.71 и едно ято с 12 самолета Do 11.
Времето на попълване на авиопарка с модерни изтребители идва през лятото на 1940 г. Доставени са 10 броя Ме 109Е-3 “Стрела” и шест двуместни учебни и куриерски машини Ме 108В-1 “Лебед”. През 1941 г. са доставени още 9 бр. Me 109-3 след основен ремонт.
Според данни от немски източници до август 1944 г. България е получила общо 145 самолета Ме 109Е и Me 109G-2/6, известни у нас под кодовото име “Стрела”.
Приемането на военновремената организация на Въздушните войски става през март 1942 г. От наличните орляци е създадена Въздушна ескадра, придадена на подчинение на действащата армия. В нейния състав влизат:
– 2-ри линеен полк, преименуван по-късно на 2-ри щурмови в състав от два орляка с по две ята, въоръжени с Ju 87, известни като “Щука”, и остарелите изтребители B.534 “Доган”;
– 5-и бомбардировъчен полк, съставен отначало от един, а по-късно от два орляка с по две ята, въоръжени с Do 17 “Ураган” и B.71 “Жерав”;
– 6-и изтребителен полк с три орляка с по две ята, въоръжени с Ме 109 “Стрела” и D.520 (от 1943 г.);
– 1-ви разузнавателен полк, пряко подчинен на командването на ВВ, който се състои от два орляка с по две ята, и 73-то ято за далечно разузнаване, въоръжени с Fw 189, Do 17 и КБ-11 “Фазан”;
– водосамолетно ято, въоръжено с Аr 196А-3 “Акула”;
– транспортно ято, въоръжено с Ju 52/m3 “Сова”.
В така съществуващата организационна структура и самолетен парк ВВ остават до края на Втората световна война.
В НЕРАВЕН БОЙ
Главното съдържание в бойната дейност на българската авиация през периода от август 1943 до август 1944 г. съставляват действията на изтребителите за отразяване ударите на англо-американската авиация по столицата София и при прелитането й над територията на страната за нанасяне на въздушни удари по обекти в Румъния.
Бойното кръщение на българските изтребители е на 1 август 1943 г. На този ден американската авиация нанася първия масиран въздушен удар по нефтодобивните съоръжения в района на Плоещ, Румъния, от 14:00 до 15:00 ч.
За действие срещу тях излитат 15 изтребителя (11 “Доган” и четири “Стрела). Поручик Стоян Стоянов сваля два бомбардировача, а останалите летци от групата – още два. От скочилите с парашут екипажи са пленени 10 души, а други 22 са открити загинали сред останките на машините. Свои загуби няма.
Временното затишие след Плоещ дава възможност да се вземат мерки за подобряване на изтребителното прикритие на София. В началото на август от Карлово във Враждебна се пребазира най-боеспособният 3/6 орляк, въоръжен с Ме 109. Отначало са прехвърлени 682-ро и 692 -ро ято, а в края на септември е преместено и 672-ро.
През лятото на 1943 г. през Германия са закупени 89 трофейни френски изтребителя D.520 и с тях се превъоръжава 2/6 орляк. Вече превъоръжен, от 10 декември и той е пребазиран на летище Враждебна.
назад още