София е подложена на три масирани въздушни удара през ноември и декември. Независимо от постигнатите частични успехи при първите нападения на чуждата авиация, сега вече става ясно, че изтребителите и наличната противовъздушна артилерия са твърде недостатъчни, за да прикриват столицата и страната. Това особено силно проличава на 20 декември, при поредния, четвърти удар на съюзническата авиация. На тази дата загива летеца-изтребител Димитър Списаревски, които извършва първият таран в българското небе, сваляйки бомбардировач В-24. При този удар нашата авиация действа успешно – свалени са 10 чужди машини – три В-24 и седем Р-38.
Първият удар за 1944 г. американската авиация нанася на 4 януари. Само след няколко дни – на 10 януари, София е подложена на първия комбиниран дневно-нощен удар, който поставя на тежки изпитания силите и средствата за ПВО. На 16 януари са нанесени два нощни бомбоудара – единият само с фугасни, а вторият само със запалителни бомби. Следва налетът на 21 януари и пак мъглата спасява от погром столицата.
След двумесечна пауза от средата на март англо-американската авиация отново започва своите масирани атаки по София. Следват нощните нападения на 18 и 24 март, след което на 29 и на 30 март столицата отново е подложена на комбиниран удар на чуждата авиация. На 17 април 1944 г. завършва въздушната операция срещу България. Поставените от англо-американското военно ръководство цели не са постигнати – България не капитулира и не изтегля окупационните си части.
Последният удар срещу София – е нанесен от 350 бомбардировача В-24, В-17 и “Стърлинг” под прикритието на 100 изтребителя Р-47 “Тъндърболт” и Р-51 “Мустанг”. Изненадата за нашите защитници е много голяма, защото силуетът на “Мустанг” твърде много прилича по своя силует на Ме 109. От нашата изтребителна авиация във въздуха са вдигнати 37 самолета (30 Ме 109 и седем De.520). При неравен въздушен бой са свалени два бомбардировача В-24 и два изтребителя. Летецът Неделчо Бончев извършва втори таран, сваляйки летяща крепост В-17 и успява да се спаси с парашут.
В страниците на нашата военна история 17 април ще остане като “Черния Великден”. Свалени са девет самолета и загиват шестима летци.
Отразяването на ударите на противника нашата изтребителна авиация извършва 273 полета. В хода на неравните въздушни боеве са свалени 30 вражески самолета. От тях 16 тежки бомбардировача и 14 изтребителя. Собствените ни загуби възлизат на 22 самолета, при което загиват 19 летци.
ОТЕЧЕСТВЕНАТА ВОЙНА
Бойните действия на българската авиация срещу немско-фашистките войски започват още на 9 септември 1944 г., без предварителна подготовка, при заварена организация и състав. Въздушните войски разполагат общо със 146 самолета – 53 изтребителя, 33 щурмови самолета, 32 бомбардировача и 28 разузнавача. Най-добри в техническо отношение са Me 109, Ju 87, Do 17, Fw 189 и КБ-11.
Бойните действия на авиацията са в съответствие със задачите на Българската армия, която трябва да започне настъпление в долините на Морава и Вардар, да разгроми противника и да прекъсне отстъплението на хитлеристките части от Гърция на север. Така се осигурява настъплението на Трети украински фронт.
Многотипността на нашите самолети и главно немският им произход създават определени трудности при взаимодействието със съветските авиационни части. Първите удари са нанесени още на 9 септември. На ескадрата се поставя задача за оказване на незабавна помощ на обкръжената от хитлеристите в района на Битоля 15-а пехотна дивизия и за разузнаване на летищата Ниш и Скопие.
През септември ескадрата съсредоточава действията си по прикриване на нашите войски и нанася удари в приграничните полоси, в районите на Прилеп, Битоля и Градско. Поради това, че моторизираните колони и влаковите композиции са със силно зенитно прикритие, обикновено първо се нанасят бомбови удари, а след това щурмуват изтребителите. Показателен е ударът по моторизирана колона на противника на 23 септември. На шосето Митровица – Рашка са унищожени 30 от 100-те машини, има и големи загуби в жива сила.
На 8 октомври Първа българска армия преминава в решително настъпление. Авиацията атакува обекти пред предния край на войските, артилерийски позиции на Стражин, колони от войски, железопътни мостове, ешелони на гара Скопие. Авиационното осигуряване на настъплението по направлението на главния удар Пирот – Ниш е възложено и 17-а въздушна армия. При овладяването на силно укрепената Страцинска позиция нашата авиация извършва 96 самолетоизлитания.
Динамична е дейността на ескадрата и през месец ноември, но на 2 декември са последните нанесени удари от нашата авиация. Сериозен проблем е състоянието на авиационната техника, защото ресурсът на самолетите е на изчерпване, а почти липсват и резервни части.
През първия етап на Отечествената война са извършени 3744 самолетоизлитания, извадени от строя са 32 самолета, загиват 18 летци и други членове на летателните екипажи. През втория етап авиацията изпълнява само куриерски задачи при настъплението на Първа българска армия в Хърватско, Словения, Унгария и Австрия. Общият брой на бойните полети, изпълнени от Въздушни войски по време на Отечествената война е 4424.
Организационно-структурните промени във военната авиация (Въздушни войски – ВВ) започват още през декември 1944 г. Назначено е ново командване, а с влезлият в сила от януари 1945 г. нов мирновременен щат се създават две авиационни формирования – въздушни строеви и въздушни учебни части. В състава на ВВС влизат още Парашутната дружина и противовъздушните артилерийски полкове.
От началото на март 1945 г. на базата на двустранно споразумение между СССР и България започва превъоръжаване на нашата авиация. Получени са общо 358 бойни и учебни самолети: 120 изтребителя Як-9, 120 щурмови самолета Ил-2, 96 бомбардировача Пе-2, 10 учебно-бойни Як-9 и 10 учебно-бойни Ил-2.
През следващите години идва торпедоносците Ту-2, а към края на 1948 – по-новите изтребители Як-9П и транспортните Ли-2.
Щурмовите самолети Ил-10, чехословашко производство, идват у нас през 1951 г. Към 1950 г. са получени и известен брой свързочни самолети По-2 и Як-12, а също така и учебните Як-11.
Изтребителите Ме 109, варианти G и K, докарани като трофейни от Австрия през 1945 остават на въоръжение у нас почти до 1951 г., а учебните, свързочните и транспортни машини немско производство летят до края на десетилетието.
Към края на 40-те години самолетостроителните фабрики в Ловеч и Казанлък започват производството на Лаз-7, последван след няколко години от Лаз-7М.
Още през 1946 г. въздушните полкове са преименувани в орляци, а две години по-късно стават авиационни дивизии по подобие на тези от съветската фронтова авиация.
назад още