ПО ПЪТИЩАТА НА ИСТОРИЯТА








    Създаването на българската авиация започва още в края на ХIХ век. По-близо до мечтите, отколкото до реалната възможност за истински полет са опитите за летене в края на XIX век на Йорчи Събев от с. Маломир – Елховско и на Елисей Петков от с. Хотница, Великотърновско, извършени със собственоръчно направени криле. Тези опити, както и усилията да бъде построен балон в Разград през 1880 г., завършват безуспешно, но от техния наивитет припламва у нас авиационната идея.
    През този период в България вече добре се знаят основните етапи и постижения на науката за въздухоплаването – аеронавтиката и нейните два клона: аеростация – занимаваща се с изучаването на устройствата и условията за действие на всички въздушни превозни средства, които се поддържат във въздуха по принципа на Архимед, и авиацията (от лат. avis – птица), наука за летенето – изучаваща принципите за действие и строенето на летателните машини, които се поддържат и се движат във въздуха по чисто механичен начин в следствие извършването на определено количество механична работа. Пропагандирането на авиационната идея у нас върви успоредно с първите стъпки на авиационната ни наука (1890 – 1903 г.)
По задълбочено в областта на теорията на полета е стореното от Хараламби Джамджиев, който през 1902г. преминава и към практическо изпълнение. Той е създател на две теории: Рикошетно-параболична (за обяснението на птичето летене) и теория за хидро-аеродинамичния вакуум. Автор е на проект за летателен апарат-оринтоптер и аероплан.

В НАЧАЛОТО



    На 19 август 1892 г. в Пловдив се открива Първото всемирно земеделско-промишлено изложение в България. Поканен е известният френски въздухоплавател Йожен Годар, за да направи демонстративни полети с балона La France (Франция). На 31 август 1892 г. в присъствието на княз Фердинанд балонът полита над главите на възторжената публика.
    Пръв от офицерите лети поручик Васил Златаров, който свързва завинаги живота си с въздухоплаването и авиацията, като става пръвият организатор и родоначалник на българската бойна авиация. Той първи лети на планер (1904 г.) и на самолет (15 ноември 1910 г.), известен е и като първият строител на планери и хвърчила.
    Още през 1903 г. Васил Златаров организира създаването на Въздухоплавателното отделение в София в състава на Инженерните войски на армията и на 22 юни с.г. е назначен за негов началник.
На 22.02.1906 г. е сформирано първото балонно отделение. През 1912 г. в балонното отделение за четири месеца се изработва първият български балон, който лети на 01.08.1912 г., а месец по-късно, за да участва в крепостните маневри край Шумен и в Балканската война.
    През 1911 г. се поставя началото на авиационна програма за изграждане на българската авиация. Общото мнение е, че бойното използване на самолета в България е предстоящо. Авиацията ще стане “очите и ушите” на армията и трябва да действа “устремно, решително и силно”.
    Българското правителство взема решение за обучение на летци и аеромеханици и за закупуването на самолети. На 3 април 1912г. с заповед, на министъра на войната се обявява списъкът на 17 офицери, издържали конкурсните изпити за пилоти. Обучението им се извършва във Франция (в летателна къща “Блерио” в Етамп, Военно въздухоплавателно училище “Сапьор аеростиерс” в Париж и фабрика “Воазен”), Германия (фабрика “Албатрос”) и Великобритания (фабрика “Бристол”).
    Закупени са седем самолета и с тях в края на юли 1912 г. се създава първото аеропланно отделение на българската войска. Така се слага началото на военната авиация у нас. Отделението се базира на летище северно от гара София и е подчинено на инженерните войски. За командир е назначен поручик Топракчиев. Аеропланното отделение е въоръжено с един моноплан “Блерио XI”, френско производство, доставен през юли с.г. С този самолет над София за първи път лети на 13.08.1912 г. поручик Симеон Петров – това е първият самостоятелен полет на български пилот в родното небе.
    От 7 до 10 септември 1912 г. се провеждат крепостните маневри край Шумен. Аеропланното отделение участва в пълен състав на страната на нападащите и изпълнява задачи във взаимодействие с настъпващите войски при щурмуване и превземане на крепости. Летците “разкриват” войските на противника и действията на аеропланното отделение са оценени много високо.

СРЕД ПЪРВИТЕ



    Изграждането и развитието на българската авиация е свързано с решаването на националноосвободителния въпрос през балканската война (1912 – 1913 г.). Още на 12 септември 1912 г., когато в България е обявена обща мобилизация, аеропланното отделение получава заповед да се пребазира край град Търново Сеймен (днес Симеоновград) със своя самолет “Блерио XXI”.
    На 11 октомври 1912 г. отделението се установява край Свиленград, където е щабът на 2-ра армия. Тук започват да пристигат и други български летци и механици, завършили авиационни школи в Русия и на Запад. Идват и част от закупените нови самолети. Пристигат и чуждестранни поданици (някои със своите самолети), за да участват като доброволци във войната на страната на българите.
В началото на Балканската война българската военна авиация разполага с 21 сглобени и боеготови самолета, като до края на войната техният брой става 29. Ако прибавим към тях двата трофейни турски самолета “Харлан”, пленени от българските войски край Лозенград, и аеропланите на доброволците, ще получим общия брой 35.
    По своя тип самолетите на българската военна авиация са различни: “Блерио”, “Албатрос”, “Нюпорт”, “Фарман”, “Воазен”, “Сомер” и “Бристол”. Те са двуместни и едноместни, моноплани (едноплощници) и биплани (двуплощници) със скорост до 110 км/ч и височина на полета до 1500 метра. Мощността на моторите е от 35 до 100 к.с.
    С настъплението на армиите в дълбочина още през първия период на войната авиацията прозорливо и новаторски е преустроена в три аеропланни отделения.
Първо аеропланно отделение остава на летище Свиленград и оперативно е подчинено на щаба на Втора армия, която обсажда Одринската крепост. За командир е назначен поручик Радул Милков.