04 април 2022 г.
МАЙОР АНТОН ДЯЛКОВ – ЗА БЕНЗИНА И КЕРОСИНА В КРЪВТА
Интервюто е взето от репортер на FlightZone – Милен Найденов
Случайно или не, 80-годишният юбилей на летище Долна Митрополия съвпадна с официалното откриване на Мото-сезон 2022.
Кое е общото между авиацията и мотоциклетизма? Било то хоби, или професия и двете са еднакво опасни, наситени с адреналин и в същото време изразяващи по най-прекрасния начин свободолюбивия дух, жаждата за приключения, за изпълнен с екстремни преживявания живот. В същото време и авиацията, и мотоциклетизма ни учат да преодоляваме препятствията, да стремим към съвършенство и самодисциплина, да вървим напред и нагоре.
Това е причината днес да ви запознаем с един човек, който дълги години съчетава перфектно работата на инструктор „летец-пилот“ със силно-адреналиновото високоскоростно мотоциклетно хоби. Не, това не е Том Круз за новия „Топ Гън“. Днес ви представяме м-р Антон Дялков от 12-та авиационна база.
Майор Дялков е изключително приветлив и винаги усмихнат човек. Роден на 5 септември 1977 г. в гр. Бургас, той завърша ВВВУ през 2002 г. със специалност „Летец-пилот“. Назначен във ВВУБ като инструктор.
– Кое Ви накара да изберете професията „летец-пилот“?
М-р Дялков: Защото за мен е чест и престиж да пазя въздушния суверенитет на Република България.
– Кои три думи Ви описват най-добре?
М-р Дялков: Всъщност, те са доста повече от три, но щом искате 3, ще ви кажа: общителен, добронамерен и смел!
– Защо инструктор в 12-та авиобаза, а не пилот в Граф Игнатиево, например?
М-р Дялков: Защото желая да предавам моите знания на бъдещите летци.
– На какви типове самолети сте летели?
М-р Дялков: През 1995 година бях пилот към Организацията за съдействие на отбраната (ОСО) и съм летял на L-13 Blannik. След това, във ВВВУ имахме мотивационни стажове на L-29, после преминахме L-39. Освен това съм летял на Су-25, МиГ-29, МиГ-21, Pilatus PC-9M.
– През какви основни етапи преминава практическата подготовка на младите летци?
М-р Дялков: По принцип курсантите идват на стаж при нас от ВВВУ, а офицерите ги командироват и започват летателна подготовка. Аз обучавам само офицери. При нас те получават една от най-добрите подготовки за боен пилот. Учим ги на всички елементи и умения. Така, като отидат в съответната база, се приучват само на типа самолет.
– Бихте ли ни разказали малко повече за Pilatus PC-9M, L-39ZA Albatros и новопристигналия Zlin-242L. На какво учи единия и, съответно, другия самолет?
М-р Дялков: L-39ZA Albatros е реактивен учебно-боен самолет, предназначен за първоначално и специално обучение, както и за усъвършенстване на летателните умения по бойно използване. Всички летателно-технически характеристики, неговата устойчивост и маневреност го правят изключително подходящ за обучение на военни пилоти.
За „Пилатуса“ мога да кажа следното:
Последно поколение турбовитлов учебно-тренировъчен самолет, производство на швейцарската фирма Pilatis Aircraft. На въоръжение в българските военновъздушни сили е от 2004-та година. Предназначен е, както за първоначално летателно обучение, така също и за усъвършенстване и поддържане на летателно-тактическите и бойната подготовка на летците-пилоти. Оборудван е с най-съвременната навигационна и комуникационна система, покриваща изцяло изискванията на НАТО и ICAO. Сертифициран е за изпълнение на визуални и инструментални полети, при сложни метеорологични условия денем и нощем.
М-р Дялков: Новопостъпилият Zlin-242L е лек, витлов учебно-тренировъчен самолет. Той е изключително практичен за цялостно основно пилотско обучение. Може да се използва както като акробатичен самолет, така и за теглене на безмоторни самолети. Това е така, тъй като Zlin-242L има много добри летателни характеристики, прецизно управление, изключително здрава конструкция и ниски експлоатационни разходи.
– Какво е състоянието на учебната авиация през Вашия пряк поглед?
М-р Дялков: Учебната авиация е дала криле на много пилоти в България. Тя е била, ще бъде и ще пребъде.
– Знаем, че другата ви страст са моторите, разкажете ни малко за това.
М-р Дялков: Страстта ми към моторите започна от много ранна възраст, още, когато бях на 11-12 години. Приятел на баща ми, който впоследствие ми стана и шеф, видя, че съм запален и ми купи първия скутер. След това минах на Балкан 250. Продължих да си карам. Влязох във военновъздушното училище. Там си купих пистов мотор Yamaha 125 cc. Сега карам Yamaha R1.
– А какво е общото между моторите и самолетите?
М-р Дялков: Общите неща между двете са изключително много, но аз ще спомена само най-важните. На първо място е разбира се, адреналинът. Другото е дисциплината – много важно е един мотоциклетист да е дисциплиниран и да не прави неща, които биха навредили на здравето му. Същото е и в авиацията. Едно от най-важните неща, на които учим младите пилоти е самодисциплината, защото няма ли дисциплина, това води до тежки последствия – инциденти. Другото е естествено, страстта.
– Много от пилотите се насочват и към леката и спортна авиация. А вие?
М-р Дялков: Преди да вляза във ВВВУ, се занимавах точно с лека авиация. Мен обаче ме влече бойната и учебно-бойна авиация и смятам, че има какво още да дам тук.
– Какво не сте постигнал все още от целите, които сте си поставили?
М-р Дялков: Радвам се, че съм от хората, които могат да кажат, че и в личен, и в професионален план са постигнали всяка една цел, която са си поставили. Аз съм женен и имам две прекрасни момчета, а що се отнася до авиацията – мога само да надграждам, така че само напред и нагоре!