В края на септември дивизията е трансформирана в 10-и смесен авиационен корпус (10-и САК) в следния състав:
– два изтребителни авиополка – 15-и иап – Равнец и 21-и иап – Узунджово, въоръжени със самолети МиГ-15бис, МиГ-17Ф и МиГ-19С;
– два изтребително-бомбардировъчни авиополка – 22-ри ибап – Безмер и 25-и ибап – Чешнегирово, въоръжени със самолети МиГ-15бис и МиГ-17;
– един разузнавателен авиополк – 26-и рап – Толбухин (Добрич), въоръжен със самолети МиГ-15бис и Ил-28;
– един транспортен авиополк – 16-и трап – Враждебна, въоръжен със самолети Ли-2 и Ил-14;
– един вертолетен авиополк – 44-ти вап – Пловдив, въоръжен с вертолети Ми-4 и Ми-1;
– един свързочен батальон – Пловдив;
– отделен радиотехнически батальон – Пловдив.
– Временно в състава на корпуса е включен и 19-и иап – Граф Игнатиево, въоръжен със самолети МиГ-19С и МиГ-19ПМ.
    Превъоръжаването на изтребителната авиация със самолети МиГ-21 започва през 1963 г. – през септември са получени първите 12 броя, от фронтовия вариант Ф-13. Те постъпват на въоръжение във 2-ра ескадрила на 19-и иап. В края на 1964 г. с прехващачите МиГ-21ПФ се превъоръжава 2-а ескадрила от 18-и иап, последвана от 1-а ескадрила на 15-и иап, която получава по-модерния вариант МиГ-21ПФМ. Ще последват модификациите МиГ-21М през 1969 г., МФ – през 1974 г. и разузнавачите МиГ-21Р през 1969 г.
    МиГ-21бис – последният вариант с подобрени възможности пристига у нас през 1983 г. Тази свръхзвукова непретенциозна машина ще се превърне в гръбнака на нашата авиация в следващите десетилетия. През нейната кабина ще преминат стотици летци, а МиГ-21 ще надживее много от своите по-модерни събратя в бойните части.
    Общо в нашите ВВС постъпват 226 самолета от всички варианти, включително 39 учебно-бойни. Първи на МиГ-21 в България лети полк. Бедрозов.
    През есента на 1968 г. са сформирани 1-а и 2-ра дивизии ПВО. Първа дивизия със щаб в Божурище е в състав: щаб и КП, 18-и иап, базиран на летищата Доброславци и Габровница, 1-ва зрбр – Божурище и 2-ра зрбр – Пловдив, и 1-ва ртбр – Божурище. Втора дивизия ПВО – Ямбол е в състав: щаб и КП, 15-и иап, базиран на летищата Равнец и Балчик, 3-та зрбр – Бургас и 3-ти ртп – Ямбол.
    В началото на 70-те години се разгръща мащабно стоителство по летищата. Започва изграждане на арочни укрития, нови височинни и технически домове, хангари и централизирани стоянки, дежурни домове, позиции за подготовка и проверка на ракетите и др.
    Идва времето на МиГ-23 – един нов и изключително ефективен за времето си изтребител и ударен самолет с изменяема стреловидност на крилото. Първо на въоръжение в 10-и САК (25-и ибап) в края на 1976 г. постъпва изтребителят-бомбардировач МиГ-23БН (в двете ескадрили на полка), за да бъде последван през 1978 г. от МиГ-23МФ – прехващачът, в 18-и иап.
    По-късно, през 1983 и 1984 г. навлизат на въоръжение по-модерните и по-маневрени изтребителни модификации МиГ-23МЛА и МиГ-23МЛД. Първи на МиГ-23БН у нас лети полк. Величков, а на прехващача – полк. Ради Димитров.
    Един от върховете в авиационната ни история е излитането в космическото пространство на български летец. На 10 април 1979 г. в 20,34 московско време е изстрелян космическият кораб “Союз – 33” с двама космонавти на борда – Николай Рукавишников и майор Георги Иванов – първият български космонавт.
    От 7 до 17 юни 1988 г. заедно с Анатоли Сoловьов и Виктор Савиних, майор Александър Александров изпълнява втория български пилотиран космически полет по програмата “Шипка”, извършвайки научни експерименти на борда на станцията “Мир”.
    През 1982 г.в 26-и рап на въоръжение постъпва МиГ-25РБТ – височинен скоростен разузнавач, най-тежкият боен самолет, летял в родното небе с наши опознавателни знаци. Пръв на него в България лети полк. Генов.     Две години по-късно в полка идва и модерния за времето си разузнавач и изтребител-бомбардировач Су-22М4. Пръв на него в България лети полк. Фотев.
    През 1986 г. в България пристига още един от най-модерните за времето си ударни самолети – бронираният щурмовик Су-25К – в 22-и ибап. Пръв на самолета у нас лети полк. Тома Ковачев.
    Учебната авиация също получава нова техника – реактивните самолети L-39ZA пристигат през 1986 г.     Вертолетната авиация също повишава своите възможности благодарение на доставката на бойните Ми-24Д/В и транспортно-бойните Ми-17.
    Изтребителят за завоюване превъзходство във въздуха от четвърто поколение МиГ-29 пристига в България през юни 1989. Пръв на него у нас лети полк. Петър Димитров.Така в края на десетилетието, след въвеждането на самолетите трето и четвърто поколение настъпват най-силните години за българската военна авиация.
След успешно проведен експеримент в 25-и изтребително-бомбардировъчен авиополк – Чешнегирово в периода 1993 – 1994 г. всички авиополкове преминават към базова структура.

назад