02 август 2012 г.

С ВЕРТОЛЕТИ
В “BLACK SEA ROTATIONAL FORCE-2012”

На 25 юли, ден преди поредните полети в международната тренировка “Bleck Sea Rotational Force-2012”, разговаряме с пилотите на екипажите от 24-а авиобаза, които за първи път участват в подобен сценарий. Това са капитаните Марин Тасков, Ангел Рангелов, Иван Панев, Добри Митев и Добромир Йорданов. В тренировките те участват с два вертолета AS-532 AL Cougar.

Капитанската “премиера”
Първо да припомним, че в тази международна тренировка участват спецчасти от САЩ, Сърбия, Украйна, Македония и България. Мисиите от “Bleck Sea Rotational Force-2012” (“Черноморски ротационни сили- 2012”) се провеждат за трети път у нас. За капитаните от Крумово това събитие е дебют. Сега, дeн преди поредната тренировка и преди ВИП-деня, пилотите разказват пред нашия екип за интересните моменти в изпълнението на три от задачите – десант на специалните сили по стоварителен способ “бързо въже”, зареждане на вертолети на земята при работещи двигатели и медевак.

Като начало казват, че на 26 юли ще извършат мисия по десант и след това презарядка на гориво от самолет-цистерна КС-130 на американските ВВС. “За американците задачата по зареждането с гориво е рутинна операция и екипажите им са много добре подготвени за нея” – казва капитан Добромир Йорданов, помощник-пилот на капитан Иван Панев в една от мисиите. “Трябва да се изпълни стриктно и внимателно като всяка задача.” И допълва, че оборудването на цистерната може да зарежда всякакви типове летателни апарати. Хората, които подкачват шланговете в тази мисия, имат преминати курсове и сертификати. А иначе в задачата се гони точност, за да не се получи разлив на гориво. Най-важното в случая е спазването на мерките за безопасност, за да не възникне възпламеняване. Двигателите работят на високи температури и това е опасно. Самото изпълнение на задачата е разделено на етапи. Щом вертолетите кацнат, екипажите се свързват с американците и докладват, че са готови да подходят за зареждане. Те подават команда вертолетите да подходят към шланговете. Двата вертолета тръгват едновременно, заемат позициите, нашите подават команди на тези, които зареждат с гориво. От този момент един от екипажа на вертолета излиза от товарната кабина, за да наблюдава как работи колегата американец, който зарежда. “Важно е всички прозорци и врати на вертолета да са затворени” – добавят пилотите. Единият двигател от посоката на зареждане се редуцира, за да се намали отвеждането на горещите газове към мястото и да се изключи опасност от инцидент. За целта всяко място е оборудвано с пожарогасители, за да се действа, ако се наложи. Подават се сигнали от вертолета към самолета и към тези, които зареждат, и обратно към българския екипаж. Следва команда, че има поток на гориво, зарежда се необходимото количество, отново протича доклад и сигнал за прекратяване подаването на гориво и откачване на шланга. Подава се информация от екипажа, че са готови да напуснат зоната на зареждане. Двата вертолета се придвижват към следващата зона. Подават се команди от земята. И машините излитат.
Норматив за изпълнението на задачата по принцип няма. Въпросът е да се извърши безопасно и безаварийно. При реални бойни условия напрежението би дошло от мястото на зарядката, което може да е в противникова територия. Докато се извършва тази операция, вертолетът може да бъде атакуван от противниковите сили. Затова спецсилите охраняват целия процес на зареждане. В противен случай в реални условия екипажите са потенциални жертви. Всичко опира до това екипът да действа едновременно. Пилотите твърдят, че всеки момент от мисията е важен за безопасността. И все пак най-важен е моментът на потичане на гориво към вертолета, затова е и най-опасен – защото е възможно възникването на пожар. И припомнят отново, че всичко се извършва при работещи двигатели, а в реални бойни условия са възможни вражески действия. Вертолет AS-532 AL Cougar не създава никъкви проблеми за изпълненинето тази задача, убедени са пилотите.



Десант “бързо въже”

Десантът по способа “бързо въже” по принцип може да се изпълнява на различен терен, включително и върху водна повърхност, ако спецсилите са оборудвани със средства за приводняване. В тази задача крумовските екипажи са в състав: командир на екипажа, пилот, борден инженер и лоутмастър. Той отговаря за стоварването на десанта, в случая е спасител от отделението “Търсене и спасяване” в 24-а авиобаза. На избраната площадка командирът на екипажа прави разчет за кацане на определеното място.

Пилотът помага с показания за вятър, височина, за условията, при които в момента вертолетът подхожда и зависва на площадката. Командирът подава сигнал, че екипажът е готов, лоудмастерът има връзка с него и той дава команда на десанта за спускане по въжето. След спускането на въжето лоудмастера докладва, че всички са готови за десант и че са стоварени. В случая десантират петима бойци от 68-а бригада Специални сили. За задачата вертолетът зависва на 7-10 м височина. В зависимост от препятствията на терена може да се зависне по-високо или по-ниско, ако на релефа има например сгради. Такава задача крумовци са изпълнявали на полигон Ново село миналата година в тренировките от учението “Jacal Stone-2011”. Тогава десантът се стоварва на покрива на втора вишка. Този път задачата ще бъде изпълнена на рульожка, където има добра видимост. “Всеки път е различно и в това е тръпката и красотата на тази задача” – казват капитаните. Има предизвикателство, защото командирът на екипажа преценява как ще се изпълни заходът и на каква височина в зависимост от препятствията.

И понеже тренировките трябва да са най-близо до реалните бойни условия въпросът ни е за липсата в случая на щурмовия вертолет – Ми-24. Безспорно, казват пилотите, желателно е в такава задача винаги да участва щурмови вертолет. Той има своето предимство при такива операции, защото покрива вертолета при най-уязвимата част и най-натоварения полет по време на стоварването на десанта и охранява самия способ на десантиране “бързо въже”. Действително сега Ми-24 липсва, ще се радваме, ако един ден полети, не скриват надеждата си момчетата от Крумово.

Медевак

Изпълнява се съвместно с медицински екипи от ВМА и техни американски колеги. Евакуацията по сценарий трябва да се изпълни на полигон Ново село. По време на пешия строй войските дават “жертви”, при което командирът им преценява, че са претърпели загуби. Докладва се по командна линия, екипажът на вертолета получава информацията, че е нужен вертолет с необходимото оборудване за разгръщане на Роля 1. След като първите екипи лекари определят приоритетите и степента на поражение на пострадалите, постъпва второ обаждане, при което се изисква медицински вертолет специално за евакуация от Роля 1 към Роля 2. Затова се включва и медицинският екип с втория вертолет.

Капитанните припомнят, че през годината тази операция са тренирали и нощем поне 3-4 пъти. Последната е преди месец с медицински екипи от ВМА през нощта на площадка край с. Цалапица.
Въпросът е усещат ли се екипажите достатъчно тренирани. “Да, напълно сме подготвени за такова учение. Това са рутинни задачи и сега просто ги изпълняваме съвместно с колеги от САЩ и ВМА.” И допълват, че през цялото време, докато върви мисията, комуникацията между кулата и зоната за управление от земята е изцяло на английски. За да е ясно на всеки кой в коя точка се намира. За да не се преплитат задачите, всеки разполага със слот за работа и влиза точно в него.
Всъщност в тези тренировки участват пилоти с различна класна специалност. Момчетата коментират, че това се прави, за да тренират всички. Третокласните авиатори в момента се подготвят за присвояване на втори клас. Изчакват се само подходящите метеоусловия за това, но не винаги времето е подходящо за покриване на критериите за сложни условия.
Като стана дума за класността, питаме капитаните не девалвира ли вече класността в авиацията. Те са категорични, че съответният клас показва степента на подготовка, до която всеки е достигнал. Класът е критериий точно за условията, в които всеки е подготвен за изпълнение на дадена задача. Нещо повече. Те смятат, че класна специалност трябва да се присъжда на самия екипаж, той да работи като модул, т. е. всички в екипа да притежават съответните способности. “Всеки пилот има дадена степен на подготовка, но всеки екипаж се готви за задача – прави разчети за полета, провежда брифинг и всичко това трябва да се върши като в един отбор. Когато хората се погледнат, да знаят какво да правят” – заключават крумовци.

А за младото попълнение в авиобазата те се опират на приемствеността. Шанс ще имат и новите, казват капитаните. И дават пример със себе си. Те имат възжожността да получат подготовка на вертолет Cougar и сега са тези, на които се разчита, че ще предадат опита си на по-младите колеги. Така, както по-опитните преди тях са предали опита си. “Ще имат шанс, ако има осигуряване” – убедени са те.

Да знаят, че нас ни има…
Между другото, пилотите отново се връщат към учението и казват, че интересна е комуникацията между екипажите на вертолетите и колегите американнци. От нея личи, че всички са мотивирани задачите да се изпълнят по най-добрия и безопасен начин. “Това е всичко, което води един пилот – и при задачи за евакуация, и при бедствия. Хората трябва да вярват, че ще дойде екип, който ще им помогне. Ние сме поели тази отговорност и ще я изпълняваме” – заявяват пилотите от Крумово.
И припомнят, че спасителните операции при с. Бисер т. г. са върхът на това, което хората от базата могат. “Действително това е най-доброто, на което сме способни. Добре е хората да видят, че вертолетната авиация я има и че могат в трудни моменти да разчитат на нас” – не скриват убеждението си те.
И веднага цитират мисия по евакуация. На 15 юли около 16 часа в базата е получен сигнал за бедстващ парапланерист в района на Сопот и Карлово, където в момента се провежда международно състезание. Дежурният екипаж е в състав: командир капитан Иван Панев (за него като командир това е първа мисия от подобен характер), втори пилот майор Бабачев, борден инженер Пламен Мицев, спасители майор Петко Кискинов и ст. сержант Петко Кирков. Екипажът изчаква лекар от ВМА. Оказва се, че апаратурата, с която разполага вертолетът на борда, е достатъчна и не се налага допълнително оборудване. След излитането на 23-ата минута вертолет Cougar вече е кацнал в подножието на в. Равнец. Спасителите и лекарят слизат от машината, но за съжаление само е установена смъртта на планериста. Единственото, което в случая следва, е транспортирането му.

Как протича всъщност подобна мисия? Екипажът излита по възможно най-бързия начин. Единствено авиаторите се притесняват от високите температури, защото при излитането сега те показват 39 градуса по Целзий. Машината долита до подножието между кв. Сушица и с. Левски. Кацането е на височина 1800 м. Намират подходящото място с един заход. Кацането обикновено, ако е възможно, е за предпочитане пред спускането на лебедка. Машината се установяна около 50 м от пострадалия.
По принцип за спасителна операция дежурният екипаж трябва да е готов до 18 мин. след подаването на сигнала. Остават още 12 мин. за запуск на машината.Това е максимумът от време, с което се разполага. Тук се включват пробите и подготовката за излитане. Реално авиаторите казват, че може да се справят и за по-кратко време. Но в тези 18 мин. трябва да се реши всичко. Ако мястото е известно и разполагат с координатите, нещата се улесняват. Ако те липсват, мястото се набелязва приблизително. Целта е по възможно най-бързия начин да се прелети до него. В този полет не се използват трасета, а се лети директно с висока скорост. В зависимост от релефа се извършва оглед за подходяща площадка. Това може да стане от ход. Но в случая се оказва невъзможно, защото мястото е близо до върха на планината. Налага се оглед и преценка за наклона на площадката. В инструкцията на вертолета е посочено точно при какви наклони може да се извърши кацане. В случая нещата съответстват на документа и сумарният наклон е около 8-10 градуса. Подобна спасителна мисия е добре да се изпълни при работещи двигатели, защото самият запуск отнема повече време и при високи температури двигателят изстива трудно. Всичко се решава в момента. Ако лекарят прецени, че е нужно време пострадалият да се стабилизира, тогава двигателят може да се изгаси, но всичко се решава в екип. Основното е работата в екип, не забравя да спомене капитан Панев. Например при самото оглеждане на площадката участват пилотите, бордният техник и спасителите – всички. Докладва се за препятствия и когато командирът получи пълната информация, че отвсякъде е чисто, една тогава се взема решение за кацане. Изчаква се машината да е стабилна.
Дали Ми-17 или Cougar за подобни мисии, кой е по-добрият, питаме капитаните. За задачи по спасяване конкуренция между двата вертолета няма, казват те. Дали ще се лети с единия или с другия действията са едни и същи. Трябва да направиш разчет за колко време ще пристигнеш на мястото, дали е възможно кацане нависоко. Всяка машина си има диаграми и графики. Преди полет вертолетът се преглежда и в зависимост от теглото и температурата наоколо по графиката на вертолета и състава на екипажа се изчислява колко ранени може да се качат на борда и дали е безопасен полетът на съответната височина. Ето в тези 18 мин. се преценява всичко. Още сутринта при встъпване в дежурство за тези мисии се взема информация от метеоролога за очакваната температура, изчислява се теглото на машината и приблизително радиусът, до каква височина може да се изпълни аварийно-спасителна операция. Но на първо място винаги е безопасността, заключават пилотите.