Съответно орляците стават авиационни полкове, ятата – авиационни ескадрили, а крилата – авиационни звена. Като основна тактическа и организационна единица по онова време се утвърждава авиополкът, базиран само на едно летище. Щатно той се състои от: командване с щаб и служби, командно звено и три авиоескадрили – всяка с по три звена.
Към началото на 1949 г. командването на Въздушни войски се преименува в командване на Военновъздушните сили (ВВС). Бойната авиация е сведена до следния състав:
– 6-а изтребително-щурмова дивизия в състав – 16-и и 36-и изтребителни авиополка и 12-и щурмови авиополк – Пловдив;
– 25-и минно-торпеден авиополк – Добрич;
– 15-и разузнавателен авиополк – Ямбол;
– 14-и преносен авиополк – Враждебна;
– водосамолетна разузнавателна авиоескадрила – Чайка.
През следващите три години става пълно организационно развръщане на авиацията и пълна подмяна на командния, летателния и техническия състав – всичките кадри от предвоенното време са уволнени.
През 1950 г. на основата на 6-а изтребително-щурмова дивизия са създадени две нови дивизии:
– 4-та изтребителна авиодивизия в състав – 11-и иап, на летище Габровница, 18-и и 43-и иап – Доброславци;
– 5-а щурмова авиодивизия в състав – 17-и 20-и щап – Крумово, със самолети Ил-10, 23-и щап – Пловдив с Ил-2.
През следващата година се сформира 3-та бомбардировъчна авиодивизия на летище Горна Оряховица.
Сформират се и две нови изтребителни дивизии:
– 1-ва иад – Ямбол в състав – 22-и, 25-ри и 27-и иап;
– 10-а иад – Граф Игнатиево – 15-и, 19-и и 21-и иап.
При наличие на достатъчно количество самолети Лаз-7 и Лаз7М се сформират още две дивизии:
– 2-ра нощна лекобомбардировъчна дивизия – Стара Загора;
– 9-та нощна лекобомбардировъчна дивизия – Ямбол.
През 1952 г. когато завършва структурното изграждане на авиацията ВВС имат следния състав:
– три изтребителни авиодивизии;
– една щурмова авиодивизия;
– две нощни лекобомбардировъчни дивизии;
– два разузнавателни авиполка;
– едни транспортен авиополк;
– една коригировъчна авиоескадрила;
– една водосамолетна разузнавателна авиоескадрила.
През пролетта на 1951 г. започва превъоръжаването на изтребителната авиация с бойните реактивни самолети Як-23 и учебните Як-17У, а през есента на 1951 г. навлизат и по-новите машини МиГ-15 и спарките МиГ-15У.
Първият български пилот, летял с реактивен самолет в родното небе е майор Васил Величков. Той е и първият българин, изпълнил самостоятелен полет на реактивен самолет – на 1 юли 1950 г., в учебен център в СССР. Не след дълго на въоръжение постъпват и реактивните бомбардировачи Ил-28 (1952 г.).
Поради системното нарушаване на въздушното пространство в ония години в изтребителните полкове се организира всекидневно бойно дежурство. Започва интензивна летателна дейност денем и нощем в прости и сложни метеоусловия.
Първото нарушение на въздушните граници е регистрирано през ноември 1951 г. То принуждава командването на авиацията да ускори нощната подготовка за да окаже противодействие на нарушителите, които летят в българското небе.
През 1951 г. изтребителната ни авиация осъществява първите си нощни полети. До тогава нощем в прости метеорологични условия на бойни самолети са летели летците от разузнавателния и транспортния полк, както и летците от изтребителната и щурмовата авиация и учебните школи, но на учебно-тренировъчни самолети.
През 50-те години при изключително тежки битови условия се изграждат летищата Доброславци, Равнец, Узунджово, Габровница, Безмер и др. без да се нарушава носенето на бойното дежурство.
През есента на 1953 г. със заповед на командващия ВВС на основание на правилника за квалификация на летателния състав са присвоени пилотски класове на летците: “Военен пилот I клас” и “Военен пилот II клас”. Първи защитил и двата класа е генерал-полковник Симеон Стефанов Симеонов.
През 1953 на въоръжение постъпват усъвършенстваните изтребители МиГ-15бис, а две години по-късно прехващачите МиГ-17ПФ снабдени с борден радиоприцел. По онова време нарушенията от самолети спират, но се появяват разузнавателни балони.
През 1956 г. въоръжената със самолети МиГ-17ПФ ескадрила от 19-и иап сваля седем балона.
Масовото постъпване на МиГ-17Ф в изтребителните полкове става в края на 50-те години, а МиГ-15 остават на въоръжение само в изтребително-бомбардировъчните и разузнавателните части.
От началото на 1958 г. в нашите ВВС постъпват свръхзвуковите изтребители МиГ-19 – първоначално фронтовите машини МиГ-19С, а по-късно прехващачите МиГ-19П и МиГ-19ПМ (с ракетно въоръжение).
Първи на МиГ-19 у нас лети командирът на дивизия полковник Желязко Желязков. През 1961 г. постъпват разузнавателните самолети Ил-28Р, а три години по-късно учебните реактивни машини L-29, които напълно заменят Як-11 за първоначалното обучение.
Вертолетната авиация в нашите ВВС води своето начало от 1957 г. – първоначално под формата на звено в транспортния авиополк, въоръжено с Ми-4 и Ми-1.
Настъпилите съществени промени в самолетния парк в периода 1954-1958 г. и временното разведряване, особено след Женевските споразумения (1957 г.), налагат съкращения в армията и ново преструктуриране на ВВС. След 1958 г. са разформирани щурмовата и бомбардировъчната авиодивизии, разузнавателните полкове, 47-и и 27-и иап.
За много кратък период от време пространствените, времеви и огневи възможности на средствата за въздушно нападение придобиват нови качествени характеристики. В отговор на това предизвикателство през 1960 г. у нас е въведено едно ново съвременно оръжие – зенитната ракета.
На 16 юни 1960 г. е сформиран първият зенитно-ракетен дивизион в БА, с огнева позиция до село Тополница, Дупнишко, а година по-късно е създадена 1-а зенитно-ракетна бригада (зрбр) в състава на корпуса за противовъздушна отбрана.
През 1961 г. командването на ВВС се преименува в командване на ПВО и ВВС. Бойните части са обединени в два корпуса за ПВО – 1-ви и 2-ри (през 1968 г. на тяхната основа са създадени дивизиите за ПВО – 1-ва и 2-ра) и една изтребително-бомбардировъчна дивизия.
назад още